Koinobori, знамена, украсени като koi, са популярни декорации около Деня на детето
Тази стенопис на стената на метростанция в Токио празнува осмия месец Хазуки.
От 1 януари 1873 г. Япония използва григорианския календар с местни имена за месеците и предимно фиксирани празници. Преди 1873 г. се използва лунно-слънчев календар, който е адаптиран от китайския календар. [1] Японските епохи все още се използват.
Години Редактиране
От приемането на григорианския календар в Япония са били или са били използвани три различни системи за отчитане на години:
- Западната Anno Domini (Обща ера) (西 暦, сейреки) обозначаване
- Името на японската ера (年号, nengō) въз основа на управлението на настоящия император, 2007 г. е Heisei 19
- Императорската година (皇 紀, kōki) въз основа на митичното основаване на Япония от император Джиму през 660 г. пр. н. е.
От тези три, първите две все още се използват в момента, в следващата връзка [1] имате удобен конвертор между двете; императорският календар се използва от 1873 г. до края на Втората световна война.
Месеци Редактиране
Съвременните японски имена за месеците буквално се превеждат като „първи месец“, „втори месец“ и т.н. Съответният номер се комбинира с наставката -gatsu (месец):
- Януари - 一月 (ичигацу)
- Февруари - 二月 (нигацу)
- Март - 三月 (сангацу)
- Април - 四月 (шигацу)
- Май - 五月 (гогацу)
- Юни - 六月 (rokugatsu)
- Юли - 七月 (шичигацу)
- Август - 八月 (хачигацу)
- Септември - 九月 (кугацу)
- Октомври - 十月 (джугацу)
- Ноември - 十一月 (джучигацу)
- Декември - 十二月 (джунигацу)
Освен това всеки месец има традиционно име, все още използвано от някои в области като поезия; от дванадесетте, шивасу и днес се използва широко. Първият параграф на писмото или поздравът в реч може да заеме едно от тези имена, за да предаде усещането за сезона. Някои, като yayoi и сацуки, изпълнявайте двойни задължения според имената (за жени). Имената на тези месеци също се появяват от време на време в jidaigeki, съвременни телевизионни предавания и филми, поставени в периода на Едо или по-рано.
Името на месеца: (произношение, буквално значение)
- Януари - 睦 月 (муцуки, месец на привързаност)
- Февруари - 如月 или 衣 更 着 (кисараги или кинусараги, преобличане)
- Март - 弥 生 (yayoi, нов живот; началото на пролетта)
- Април - 卯 月 (узуки, месец u-no-hana; u-no-hana е цвете, род Deutzia)
- Май - 皐 月 или 早 月 или 五月 (сацуки, бърз месец)
- Юни - 水 無 月 (минацуки или миназуки, месец без вода - na всъщност е притежателна частица и символът 無 е ateji)
- Юли - 文 月 (fumizuki, месец на книгата)
- Август - 葉 月 (хазуки, листен месец)
- Септември - 長 月 (нагацуки, дълъг месец)
- Октомври - 神 無 月 (каминазуки или каназуки, месец без богове), 神 有 月 или 神 在 月 (камиаризуки, месец с богове - използва се само в провинция Изумо, където се смята, че всички богове се събират през октомври на годишна среща в Изумо Светилище).
- Ноември - 霜 月 (шимоцуки, месец на замръзване)
- Декември - 師 走 (шивасу, свещеници тичат; кръстен е така, защото свещениците са заети да правят молитви и благословии в края на годината.)
Подразделения на месеца Редактиране
Япония използва седемдневна седмица, съобразена със западния календар. Седемдневната седмица, с имена за дните, съответстващи директно на използваните в Европа, е пренесена в Япония около 800 г. сл. Н. Е. Системата се използва за астрологични цели и нищо друго до 1876 г., малко след като Япония официално приема западния календар. Фукузава Юкичи беше ключова фигура в решението да се приеме тази система като източник за официални имена за дните от седмицата. Имената идват от петте видими планети, които от своя страна са кръстени на петте китайски елемента (дърво, огън, земя, метал, вода) и от луната и слънцето (Ин и Ян).
| 日 曜 日 | nichiyōbi | Слънце | Неделя |
| 月曜日 | getsuyōbi | Луна | Понеделник |
| 火曜日 | kayōbi | Пожар | Вторник |
| 水 曜 日 | suiyōbi | Вода | Сряда |
| 木 曜 日 | mokuyōbi | дърво | Четвъртък |
| 金曜日 | kin'yōbi | Метал/Злато | Петък |
| 土 曜 日 | дойōби | Земята | Събота |
Япония също разделя месеца приблизително на три 10-дневни периода. Всеки се нарича a юни (旬). Първият е jōjun (上旬); секундата, чуджун (中旬); Последният, геджун (下旬). Те често се използват за указване на приблизителни часове, например, "температурите са типични за jōjun от април ";" гласуване на законопроект се очаква по време на геджун от този месец. "
Дни в месеца Редактиране
Всеки ден от месеца има полусистематично, но неправилно оформено име:
| 1 | 一日 | цуитачи (понякога ичиджицу) | 17 | 十七 日 | юнананичи |
| 2 | 二 日 | futsuka | 18. | 十八 日 | jūhachinichi |
| 3 | 三 日 | микка | 19. | 十九 日 | юкуничи |
| 4 | 四日 | йока | 20. | 二十 日 | хацука (понякога nijūnichi) |
| 5 | 五日 | ицука | 21. | 二十 一日 | nijūichinichi |
| 6 | 六日 | muika | 22. | 二 十二 日 | nijūninichi |
| 7 | 七日 | нанока | 23. | 二十 三 日 | nijūsannichi |
| 8 | 八日 | yōka | 24 | 二十 四日 | nijūyokka |
| 9 | 九日 | коконока | 25 | 二十 五日 | nijūgonichi |
| 10 | 十 日 | tōka | 26 | 二十 六日 | nijūrokunichi |
| 11. | 十一 日 | jūichinichi | 27 | 二十 七日 | nijūnananichi |
| 12 | 十二 日 | юниничи | 28 | 二十 八日 | nijūhachinichi |
| 13 | 十三 日 | юсаничи | 29 | 二十 九日 | nijūkunichi |
| 14. | 十四 日 | юйока | 30 | 三十 日 | санджуничи |
| 15 | 十五 日 | югоничи | 31 | 三十 一日 | санджуичини |
| 16. | 十六 日 | юрокуничи |
Цуитачи е износена форма на цукитачи, което означава първо от месеца. В традиционния календар тридесетият е последният ден от месеца и традиционното му име 晦 日 мисока, оцелява (макар че санджуничи е много по-често и е обичайният термин). Последният ден от годината е 大 晦 日 ōmisoka ( голям тридесети ден) и този термин все още се използва.
Национални празници Редактиране
Забележки: Единичните дни между два национални празника се приемат за банкови празници. Това се отнася за 4 май, който е празник всяка година. Когато национален празник се пада в неделя, следващият ден, който не е празник (обикновено в понеделник), се приема за празник.
| 1 януари | Нова година | 元日 | Ганджицу |
| 2-ри понеделник на януари | Ден на навършване на възрастта | 成人 の 日 | Seijin no hi |
| 11 февруари | Национален ден на фондацията † | 建国 記念 の 日 | Kenkoku kinen no hi |
| 20 март или 21 март | Ден на пролетното равноденствие | 春分 の 日 | Шунбун не здравей |
| 29 април | Ден на Шова * | 昭和 の 日 | Shōwa не здравей |
| 3 май | Ден на паметта на Конституцията * | 憲法 記念 日 | Kenpō kinenbi |
| 4 май | Ден на зеленината * | み ど り の 日 | Midori no hi |
| 5 май | Ден на децата * | 子 供 の 日 | Kodomo no hi |
| 3-ти понеделник на юли | Морски ден | 海 の 日 | Umi no hi |
| 3-ти понеделник на септември | Уважение към остарелия ден | 敬老 の 日 | Keirō не здравей |
| 23 септември или 24 септември | Ден на есенно равноденствие | 秋分 の 日 | Шубун не здравей |
| 2-ри понеделник на октомври | Здравно-спортен ден | 体育 の 日 | Тайику не здравей |
| 3 ноември | Ден на културата | 文化 の 日 | Бунка не здравей |
| 23 ноември | Ден на благодарността на труда | 勤 労 感謝 の 日 | Kinrō kansha no hi |
| 23 декември | Рожден ден на императора | 天皇 誕生 日 | Tennō tanjōbi |
† Традиционна дата, на която според легендата император Джимму основава Япония през 660 г. пр. Н. Е.
Хронология на промените в националните празници Редактиране
- 1948 г. - Въведени бяха следните национални празници: Нова година, Ден на навършване на възрастта, Ден на паметта на Конституцията, Ден на детето, Ден на есенното равноденствие, Ден на културата, Ден на благодарността на труда.
- 1966 г. - Денят на здравето и спорта беше въведен в памет на Олимпийските игри в Токио през 1964 г. Въведен бе и денят на пролетното равноденствие.
- 1985 г. - Реформата на закона за националните празници направи 4 май, поставен между два други национални празника, също празник.
- 1989 г. - След смъртта на император Шоу на 7 януари, рожденият ден на императора стана 23 декември и денят на зеленината се състоя на рождения ден на бившия император.
- 2000, 2003 - Системата за щастлив понеделник (ハ ッ ピ ー マ ン デ ー 制度 Happī Mandē Seido) премести няколко празника в понеделник. Започвайки с 2000: Ден на настъпване на възрастта (преди 15 януари) и Ден на здравето и спорта (преди 10 октомври). Започвайки с 2003: Ден на морето (преди 20 юли) и уважение към деня на остаряването (преди 15 септември).
- 2005, 2007 - Съгласно решение от май 2005 г., започвайки с 2007 г. Денят на зеленината ще бъде преместен от 29 април в 4 май, заменяйки общ национален празник (国民 の 休 日, kokumin no kyūjitsu? ), която е съществувала след реформата от 1985 г., докато 29 април ще бъде известен като ден на Шова.
- 2009 г. - 22 септември може да се забие между два празника, което би превърнало този ден в национален празник.
Сезонни дни Редактиране
Някои дни имат специални имена, за да отбележат промяната в сезоните. 24-те секи (二十 四 節 気 Nijūshi sekki) са дни, които разделят годината в календара на Лунисолар на двадесет и четири равни раздела. Zassetsu (雑 節) е колективен термин за сезонните дни, различни от 24 Sekki. 72 Kō (七 十二 候 Shichijūni kō) дни са направени от разделянето на 24 Sekki на една година по-нататък на три. Някои от тези имена, като Shunbun, Risshū и Toji, все още се използват доста често в ежедневието в Япония.
24 Sekki Edit
- Risshun (立春): 4 февруари - началото на пролетта
- Усуи (雨水): 19 февруари
- Keichitsu (啓 蟄): 5 март - пробуждане на зимен сън (насекоми)
- Шунбун (春分): 20 март - пролетно равноденствие, средата на пролетта
- Сеймей (清明): 5 април
- Кокуу (穀雨): 20 април
- Рика (立夏): 5 май - началото на лятото
- Шуман (小 満): 21 май
- Bōshu (芒種): 6 юни
- Геши (夏至): 21 юни - лятно слънцестоене, средата на лятото
- Шошо (小暑): 7 юли - Малка жега
- Тайшо (大暑): 23 юли - Голяма жега
- Risshū (立秋): 7 август - началото на есента
- Шошо (処暑): 23 август
- Хакуро (白露): 7 септември
- Шубун (秋分): 23 септември - есенно равноденствие, средата на есента
- Канро (寒露): 8 октомври
- Sōkō (霜降): 23 октомври
- Rittō (立冬): 7 ноември - началото на зимата
- Shōsetsu (小雪): 22 ноември - Малък сняг
- Тайсецу (大雪): 7 декември - Голям сняг
- Tōji (冬至): 22 декември - зимно слънцестоене, средата на зимата
- Шокан (小寒): 5 януари - известен още като 寒 の 入 り (Кан но ири)
- Дайкан (大寒): 20 януари
Дните могат да варират с ± 1 ден. Вижте също: Jieqi.
Zassetsu Edit
| 17 януари | 冬 の 土 用 | Fuyu no doyō | |
| 3 февруари | 節 分 | Сецубун | В навечерието на Risshun по едно определение. |
| 21 март | 春 社日 | Хару шаничи | Известен също като 春 社 (Харуша, Шунша). |
| 18 март - 24 март | 春 彼岸 | Хару хиган | Седемте дни около Шунбун. |
| 17 април | 春 の 土 用 | Haru no doyō | |
| 2 май | 八 十八 夜 | Hachijū hachiya | Буквално означава 88 нощи (от Risshun). |
| 11 юни | 入梅 | Нюбай | Буквално означава влизане в цую. |
| 2 юли | 半夏 生 | Hangeshō | Един от 72 Kō. В някои региони фермерите вземат пет почивни дни. |
| 15 юли | 中元 | Чуген | Понякога се смята за Засецу. |
| 20 юли | 夏 の 土 用 | Natsu no doyō | |
| 1 септември | 二百 十 日 | Нихяку тōка | Буквално означава 210 дни (от Ришун). |
| 11 септември | 二百 二十 日 | Нихяку хацука | Буквално означава 220 дни. |
| 20 септември - 26 септември | 秋 彼岸 | Аки хиган | |
| 22 септември | 秋 社日 | Аки шаничи | Известен също като 秋 社 (Акиша, Шуша). |
| 20 октомври | 秋 の 土 用 | Aki no doyō |
Дните на Шаничи могат да варират до ± 5 дни. Чуген има фиксиран ден. Всички останали дни могат да варират с ± 1 ден.
Много zassetsu дни се случват в няколко сезона:
- Setsubun (節 分) се отнася до деня преди всеки сезон или в навечерието на Risshun, Rikka, Rishū и Rittō; особено в навечерието на Ришун.
- Doyō (土 用) се отнася до 18-те дни преди всеки сезон, особено този преди есента, който е известен като най-горещия период от годината.
- Хиган (彼岸) е седемте средни дни на пролетта и есента, с Шунбун в средата на седемте дни за пролетта, Шубун за есента.
- Shanichi (社日) е денят Tsuchinoe (戊) най-близо до Shunbun (средата на пролетта) или Shūbun (средата на есента), който може да бъде на разстояние от -5 до +4 дни от Shunbun/Shūbun.
Сезонни фестивали Редактиране
Следните са известни като петте сезонни фестивала (節 句 sekku, също 五 節 句 отидете sekku). Sekku са официални празници през ерата на Едо.
- 7 януари (1/7) - 人日 (Джинджицу), 七 草 の 節 句 (Nanakusa no sekku)
- 3 март (3/3) - 上 巳 (Джоши, Jōmi), 桃 の 節 句 (Момо но секку) 雛 祭 り (Хина мацури), Ден на момичетата.
- Танго (端午): 5 май (5/5)
- 端午 の 節 句 (Tango no sekku), 菖蒲 の 節 句 (Ayame no sekku)
- Ден на момчетата. Припокрива се с националния празник Ден на детето.
- 7 юли (7/7) - 七夕 (Шичисеки, Танабата), 星 祭 り (Хоши мацури)
- 9 септември (9/9) - 重陽 (Chōyō), 菊 の 節 句 (Kiku no sekku)
Rokuyō редактиране
The rokuyō (六 曜) са поредица от шест дни, които предсказват дали ще има добра или лоша съдба през този ден. The rokuyō все още се срещат често в японските календари и често се използват за планиране на сватби и погребения. The rokuyō са известни още като rokki (六 輝). По ред те са:
- 先 勝 (сеншō) - Успех преди обяд, лош късмет след обяд. Добър ден за начинаещи (сутрин).
- 友 引 (томобики) - Лошите неща ще се случат на вашите приятели. Погребения, избягвани на този ден (томо = приятел, бики = дърпане, като по този начин погребение може да привлече приятели към починалия).
- 先 負 (сенбу) - Лош късмет преди обяд, късмет след обяд.
- 仏 滅 (буцумецу) - Денят, в който Буда умря. Най-нещастен ден. Най-добре да се избягват сватби.
- 大安 (тайян) - Най-щастливият ден. Добър ден за сватби.
- 赤 口 (shakkō) - Часът на коня (11:00 - 13:00) е късметлия. Останалото е лош късмет.
The rokuyō дните се изчисляват лесно от японския лунисоларен календар. Lunisolar 1 януари е винаги сеншō, с дните, следващи по реда, даден по-горе, до края на месеца. Така 2 януари е томобики, 3 януари е сенбу, и така нататък. Lunisolar на 1 февруари рестартира последователността в томобики. Lunisolar 1 март се рестартира в сенбу, и така за всеки месец. Последните шест месеца повтарят моделите на първите шест, така че 1 юли = сеншō и 1 декември е shakkō.
1 април Редактиране
Първият ден на април има широко значение в Япония. Това бележи началото на финансовата година на правителството. [2] Много корпорации следват примера. Освен това корпорациите често се образуват или сливат на тази дата. През последните години общините го предпочитат за сливания. На тази дата много нови служители започват работата си и това е началото на много наеми на недвижими имоти. Учебната година започва на 1 април (за повече вижте също академичния термин)
- Японците ядат по-малко ориз и избират хляб и юфка, Food News & Top Stories - The
- Японски бръмбари Най-добрите и най-лошите растения Алманахът на стария фермер
- Японски двудневни хапчета за отслабване Отзиви за отслабване - Fundación Maria Cristina Masaveu Peterson
- Японските потребители намаляват месото, предпочитат зеленчуците пред заместителите на месото vegconomist; веган
- Японски предизвикателни сърдечни трансплантации New Scientist