Нека да поговорим за културните причини за тази епидемия.

защо

От Yi-Zheng Lian

Г-н Lian е бивш главен редактор на Хонконгския икономически вестник и автор на становище.

Новото коронавирусно заболяване вече има име: COVID-19. Това отне известно време. Геномът на вируса беше секвениран в рамките на около две седмици от появата му, но още много седмици не знаехме как да го наречем или болестта, която причинява.

Известно време, в някои квартали, болестта протичаше с „пневмония от Ухан“, след града в централен Китай, където бяха открити първите човешки инфекции. Но насоките на Световната здравна организация, която наскоро кръщава COVID-19, обезсърчават назоваването на болести по местонахождения или хора, наред с други неща, за да се избегнат „неволни негативни въздействия чрез заклеймяване на определени общности“.

Наистина. На 29 януари австралийски таблоид, собственост на Рупърт Мърдок, показа на предната си страница червена маска за лице, щампована с „китайски вирус пандамониум“: Акцентът върху „панда“ беше направен от хартията, така че погрешното изписване, което тя подчертава, вероятно също е умишлено . Китайски студент в Мелбърн протестира в публикация в друга статия „Този ​​вирус не е„ китайски “.“

Разбира се, вирусът не е китайски, дори ако произходът му в крайна сметка се проследи до пещера в Китай; нито болестта, която причинява.

От друга страна, епидемиите често са обществени или политически - подобно на глада, който обикновено се причинява от човека, въпреки че засушаването се случва естествено.

Що се отнася до настоящото огнище, два културни фактора помагат да се обясни как естествената поява на един вирус, заразяващ един бозайник, е могла да каскадира в глобална здравна криза. А сега за спорния аспект на този аргумент: И двата фактора са типично, макар и не уникално, китайски.

Първата е дългата, дълга история на Китай за наказване на пратеника.

Лекар, който отбеляза в социалните мрежи риска от евентуално вирусно огнище, беше сред няколко души, призовани от полицията в Ухан в началото на януари и предупреди да не разпространява слухове. Той почина наскоро след заразяване с COVID-19.

По същия начин епидемията от ТОРС - причинена от друг коронавирус -, избухнала в южната част на Китай в края на 2002 г., беше прикрита от местните власти за повече от месец, а хирургът, който пръв подаде тревога, беше задържан във военно задържане за 45 дни.

През 2008 г. избухна скандал заради опетненото бебешко мляко, след като беше установено, че големите китайски производители са добавили меламин към млякото на прах. (Шест бебета починаха; 54 000 трябваше да бъдат хоспитализирани). Четири години по-късно доносникът, на когото е издадено първото излагане на проблема, е бил намушкан до смърт при мистериозни обстоятелства.

Това са скорошни примери, но това не означава, че те трябва да бъдат закрепени единствено върху Китайската комунистическа партия: Практиката да се наказва всеки, който носи смущаващи истини, е била от дневен ред поне от времето на Конфуций, през VІ в. Пр. Н. Е.

Мъдрецът взе страница от още по-древен тракт „Класиката на поезията“ (известна още като „Книгата на песните“), сборник с песни и стихове, датиращи от 10 век пр.н.е. или преди, и прие правило от него: „За да проявиш пътя, първо пази тялото си в безопасност.“ (明哲保身) Това може да звучи достатъчно безобидно, докато не се замислите за съдбата на един от любимите ученици на Конфуций, Зи Лу (子路), известен още като Zhong You (仲 由), след като той се заблуждава с предписанието: За опит да изобличи узурпатор в борба за власт между феодали, той е убит и тялото му е смляно. (Казват, че Конфуций никога повече не е ял смляно месо.)

През III век максимата придобива известен литературен нюх и циничен дидактически обрат в есе за съдбата на философа Ли Кан (李康): „Дървото, което расте по-високо от гората, ще бъде пресечено от бури“ (木 秀于 林 ， 風 必 催 之). Това, от своя страна, в крайна сметка породи по-познатата съвременна поговорка: „Изстрелът удря птицата, която си подава глава“ (槍 打 出頭鳥).

Разбира се, китайските владетели от време на време искат честни възгледи от своите поданици - но само от определен вид или обикновено за ограничен период от време. Мао Цзедун, в своята кампания „Сто цветя“ или „Големи гласове, големи скандали“ (大鳴大放) от края на 1956 г. и началото на 1957 г., призовава фактите и критичните становища да бъдат предлагани свободно. Няколко месеца по-късно дойде Антидесническото движение (反右 運動) - по време на което стотици хиляди образовани хора, които се изказаха, бяха изпратени в затвора, принудени да бъдат изгнани или подложени на дългогодишно малтретиране, тяхната кариера и семейства бяха унищожени.

Наказването на хора, които говорят истината, е стандартна практика на управляващия елит в Китай от повече от две хилядолетия и е утвърдено средство за принуждаване на стабилността. Това не е изобретение на съвременен Китай при комунистите - въпреки че партията, вярна на своята форма, е усъвършенствала практиката. И сега, муцуната на пратеника е помогнала за разпространението на смъртоносния COVID-19, който е заразил около 75 000 души.

Вторият културен фактор зад епидемията са традиционните китайски вярвания за силата на някои храни, които насърчават някои опасни навици. По-специално, има аспект на китайската култура на хранене, известен като „джинбу“ (進補), което означава, приблизително, да запълни празнотата. Някои от практиките му са фолклорни или езотерични, но дори сред китайците, които не ги следват, концепцията е широко разпространена.

По-добре е да се лекува болест с храна, отколкото с лекарства, така започва холистичната теория. Болестите се получават, когато тялото е изчерпано от кръв и енергия - макар и не от вида кръв и енергия, изучавани в биологията и физиката, а мистична версия.

За мъжете е най-важно да запълнят енергийната празнота, която е свързана с мъжествеността и сексуалната мощ; за жените акцентът е върху заместването на кръвта, което подобрява красотата и плодовитостта. Смята се, че редки растения и животни от дивата природа носят най-доброто попълване, особено когато се консумират пресни или сурови. Твърди се, че зимата е сезонът, в който тялото се нуждае от повече „джинбу“ храни. (Може ли това да помогне да се обясни защо както ТОРС, така и настоящата епидемия избухнаха по това време на годината?)

Твърдо вярващите в „джинбу“ изглежда също се възползват от това понятие: „Изядените подобни форми укрепват подобни форми“ (以 形 補 形), като думата „форми“ понякога се отнася до човешките органи и техните функции. Привържениците смятат за любим дълъг списък с екзотични храни - чиито методи за набавяне или приготвяне могат да бъдат откровено жестоки, като някои просто са твърде отвратителни, за да опишат тук.

Виждал съм змии и пенисите на бикове или коне - чудесно за мъжете, теорията гласи - предлагат се в ресторантите в много градове в Южен Китай. Прилепите, за които се смята, че са първоначалният източник както на настоящия коронавирус, така и на вируса на ТОРС, са добри за възстановяване на зрението - особено гранулираните изпражнения на животните, наречени „пясъци от нощен блясък“ (夜 明 砂). Жлъчните мехури и жлъчката, събрана от живи мечки, са добри за лечение на жълтеница; тигровата кост е за ерекция.

По-обикновена, но не по-малко популярна е палмовата цивета (果子狸), малка, дива четворка, за която се подозира, че е предала вируса на ТОРС на хората. Когато се задушава със змийско месо, се казва, че лекува безсънието.

По-малко заможните хора могат да се обърнат към кучешко месо - за предпочитане куче, което е било преследвано преди да бъде заклано, защото някои хора вярват, че по-голяма полза от „джинбу“ се получава от яденето на животно, чиято кръв и енергия са се повишили. По същия начин се смята, че животните, убити непосредствено преди сервиране, са по-мощни „джинбу“, което е една от причините по-екзотичните предложения на мокрите пазари да се продават живи - което също ги прави по-мощни вектори за всеки вирус, който те могат да носят.

Храненето с екзотична дива природа отдавна е одобрено от учените и издигнато до мистични висоти, включително в медицинския трактат „Вътрешната Библия на жълтия император“ (黃帝内經), написан преди около 2000 години и все още почитан от много китайци, съзнаващи здравето си днес . Убежденията около ползите за здравето на някои храни от дивата природа - които се обсъждат във вестникарски колони и в многобройни специализирани интернет сайтове, както и преподавани в китайските медицински училища - проникват в културата.

Вярно е, че тези практики не са легион в Китай. Нито са уникално китайски: Много народи в много други страни също ядат екзотични храни. Но това, което е забележително за Китай, е, че тези вярвания относно специалните сили на някои храни са приети, сега са даденост дори сред хората, които не ги прилагат на практика. Те са се вградили здраво в китайското колективно съзнание.

И така, има сериозни причини да се каже, че настоящото избухване на COVID-19 е подпомогнато от две фундаментални китайски културни практики. Това може да ви смущава да чуете; идеята може дори да се стори на някои хора обидни. Но е необходимо да се проучат всички причини за тази смъртоносна епидемия, независимо от тяхното естество - защото ако не го направим, ще поканим само следващата.

Yi-Zheng Lian, коментатор на хонконгските и азиатските въпроси, е професор по икономика в университета "Яманаши Гакуин" в Япония и автор на мнение.