Описание
Вдъхнових се да се върна в здраво състояние, след като почти десетилетие не бях нищо повече от плужек, затъмнил триста фунтовия етап. Всички бяха по целия ми случай; Бях ходеща бомба със закъснител.
В крайна сметка само аз можех да взема решението да отслабна и щом го направих, всичко останало си дойде на мястото. Най-трудното беше просто да накараме АНГАЖИМЕНТА ДА ПРАВИМ ТАКА.
Останах верен на трима неконвенционални директори:
Щях да ям това, което ми хареса
Не щях да тренирам
Не щях да плащам за съвети
Малката цифрова скала потвърди усилията ми. Сега всички искат да знаят тайната ми формула, но само след като станат свидетели на резултатите, тъй като успях да сваля 80 паунда за една година!
Думата, която най-добре описваше това, което направих, беше да постоянствам. Исках да хвърля кърпата куп пъти, но продължих напред и диетата ставаше по-лесна от ден на ден.
Диетата е въпрос на рутина и шансовете са, че ако сте прочели дотук, вашата най-вероятно е небалансирана, както беше моята. След като решите, вие също можете да направите същото като мен и да отслабнете.
Премахнах йото от йо-йо диетата - продължавам да ям храните, които харесвам, така че няма преход към нищо.
Об авторе
Соответствующие авторы
Связано с The Fat Man’S Diet & Tales
Связанные категории
Отрывок книги
Диетата и приказките на дебелия човек - S.N. Буети
Никоя част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в система за извличане или предавана по какъвто и да е начин без писменото разрешение на автора.
Тази публикация има за цел да предостави информативна информация. Винаги се консултирайте с лекар относно вашите нужди от здравеопазване, преди да предприемете действия въз основа на предложенията в тази книга.
Публикувано от AuthorHouse 23.10.2012
ISBN: 978-1-4772-3214-9 (sc)
Контролен номер на библиотеката на Конгреса: 2012911813
Всички хора, изобразени на стокови изображения, предоставени от Thinkstock, са модели и такива изображения се използват само с илюстративна цел.
Поради динамичния характер на интернет, всички уеб адреси или връзки, съдържащи се в тази книга, може да са се променили от публикуването и вече не са валидни. Мненията, изразени в това произведение, са само на автора и не отразяват непременно възгледите на издателя и с това издателят се отказва от всякаква отговорност за тях.
Съдържание
Началото
Хранителните групи
Одобреното меню на дебелия човек
Упражнението не е задължително!
Съмнителен съпруг
Съвременни предизвикателства
Отслабването се забавя
Експертите чуват
Претеглянето на любителите
Есенните месеци
Обидите продължават да идват
Обаждането на Бил Рамонт
5 месеца в книгите
Духовни откровения
Вечеря за Деня на благодарността
Мама го посещава
Пътуване до автокъща
Шестмесечна оценка
Таблица за отслабване
ПРИКАЗКИТЕ НА ДЕБЕЛИЯ МЪЖ
Младежките годни години в Чапакуа
Играта за прием в колежа
JC Коледа 1966
Четири години мизерия
Актуални водни години
Ухажването на Нанси
СЛЕДВАЩИТЕ 6 МЕСЕЦА
Докторите
Мастната индустрия
Коледни празници
Зимни ваканции във Флорида
Честита Нова Година!
Край на седмия месец
Диети-навсякъде
Петък 13-ти
Осем месеца
Последната четвърт
Винт на Буети
Легендарният Хари
Въведете F Man
10 месеца затъмнени
Единадесетият месец е история
Таблица за отслабване
Опаковането
всеотдайност
На Нанси "Малката", благодаря за търпението
моите лудории през последните тридесет и шест години.
Пролог
Вдъхнових се да се върна в здраво състояние, след като почти десетилетие не бях нищо повече от плужек, след като затъмних триста фунтовия етап. Всички бяха по целия ми случай; Бях ходеща бомба със закъснител.
В крайна сметка само аз можех да взема решението да отслабна. След като го направих, всичко останало си дойде на мястото. Най-трудното беше просто да се направи АНГАЖИМЕНТ ДА СЕ ПРАВИ.
Останах верен на три неконвенционални принципа:
• Щях да ям това, което ми хареса
• Не щях да тренирам
• Не щях да плащам за съвет
Моята малка цифрова везна потвърди усилията ми. Сега, след като всички станаха свидетели на резултатите, всички искат да знаят тайната ми формула, тъй като успях да сваля 80 лири за една година!
Думата, която най-добре описва това, което направих, беше постоянство. Исках да хвърля кърпата куп пъти, но продължих напред и диетата ставаше по-лесна от ден на ден.
Диетата е въпрос на рутина и шансовете са, че ако сте прочели дотук, вашата най-вероятно е небалансирана, точно както беше моята. След като решите, вие също можете да направите същото като мен и да отслабнете.
Премахнах Йо от диетата Йо-Йо - продължавам да ям същите храни, така че няма преход към нищо.
Приказките част от тази книга обхваща теми, несвързани с диетите: голямото ми италианско семейство, ученическите спортове, момичетата, комичните персонажи, с които съм се сблъсквал, психически истории ... Обхващам швейцарски теми и украсявам всички с лимонов лик.
Елате да се присъедините към мен, да се посмеете няколко пъти и да се надявате и вие да бъдете достатъчно вдъхновени, за да започнете своя програма!
Началото
Нещо ‘голямо’ трябваше да се случи, за да промени мисленето ми
Една неделна вечер през март 1998 г. получих телефонно обаждане от приятел и колега Бил О’Фара, Сами, седиш ли? Имам лоши новини - Уип умря тази сутрин!
Току-що бях долетял от алеята, за да отговоря на телефона. Наближаваше здрач, а аз довършвах измиването на семейната кола с евтина пура Тампа, залепена за устните ми.
По това време бях на 48 години и ужасяващите новини бяха причината, която доведе до нещо добро за мен. Тогава не го знаех, но току-що бях допил последното си пушене.
Хареса ми да пуша, започнах с пури, когато бях на 16 години, беше есента на 1965; Попих кутия с холандски майстори, която един от клиентите на баща ми му беше дал. Запазих евтините пури в кутията за ръкавици на остарелия Chevy BelAir от 59 г. на Ace, емблематичната кола с китайски очи и крила. Мислех, че е готино да се подкачам, докато пътувах по пътя, без да се грижа по света, тъй като радиото се тонираше от един високоговорител, настроен ръчно на 77 AM, радиостанция, базирана в Ню Йорк.
По това време, през 1998 г., бях пушил в продължение на 33 години и това не е броят на целия вторичен дим, който бях вдишвал като дете. Разбира се, нямах представа, че болестният навик се е запазил толкова дълго. Всъщност дори не бях наясно с броя години, докато просто не го изчислих.
Всички пушеха през 50-те и 60-те; Известни личности популяризираха своите марки по телевизията, а рекламите в списания и на билбордове осеяха пейзажа. Веднъж майка ми блъсна цигара от леля ми Оли, запален пушач, роден близо до Ливърпул, Англия, и с обожание се обърна към баща ми и каза: Ще се науча да пуша! За щастие за нея тя завърши точно там, когато баща ми ядосано я измъкна от устата й, заявявайки: Какво си глупав?
Тютюнопушенето допринесе за смъртта на Whip, въпреки че това, което го постави ‘в дупката’, беше голямото. Спомням си разговор, който проведохме няколко месеца преди смъртта му, приближих се до него, докато той се наслаждаваше на цигара пред стаята за оформяне в телефонната компания и казах: Как мина при лекарите?
Не е лошо, той отговори, нямаше какво много да каже. Камшикът не изглеждаше зле; по-скоро приличаше на човека от Марлборо ...
Прозря ми, че е време да спра безумството да разрушавам здравето си или да бъда следващият в списъка на „Grim Reaper’s“.
Това беше, Ум над материята. Въпреки че понякога все още жадувам за вдишването на запалена пура, никога повече не съм опитвал да пуша. Тринадесет години по-късно, през 2011 г., щях да имам друго подобно осъзнаване, което предизвика голяма промяна в живота ми.
Бързо напред към 7 юни 2011 г.
Неочаквано тази сутрин реших, че искам да отида да видя как янките играят Бостън Ред Сокс на стадиона в Бронкс. И двата отбора бяха врата и врата в класирането; то се оформяше като вълнуваща надпревара.
По това време не го знаех, но до края на вечерта щях да предприема нов личен кръстоносен поход срещу друг смъртоносен „убиец“, Morbid Obesity. Четвърт век бях избягвал тази битка. Щеше да бъде жестока битка, много по-трудна от пушенето, което победих преди тринадесет години. Пушенето е пристрастяващ навик, но храната е необходимост и трябва да се храните три или повече пъти на ден. Беше очевидно, че не бях усвоил как да контролирам хранителните си навици; единственото нещо, което можете да кажете за всеки, е неговата диетична рутина. Не можете да го скриете под дрехите; излизате от килера в момента, в който излезете на публично място.
Отричането на дебелия човек
Баща ми, който наближаваше 91-годишна възраст, нежно познат като ‘Асо’ от дните си на игра на карти, винаги ме омаловажаваше за теглото ми, все повече през последните години. Г-н Сам, виждам жилави момчета като теб всеки път, когато отида на диализа - те се разхождат наоколо, мацки, следващото нещо, което знаете, че седят до мен на стола! Ейс щеше да се развълнува рязко, предполагам, че беше наясно с опасния път, по който пътувах; такъв, при който инфаркти, инсулти, диабет и бъбречни недостатъци претендират за своите жертви.
Майка ми, всички четири фута и десет сантиметра от нея щяха да цвърчат - тя използваше по-дипломатичен подход; с тежкия си италиански акцент би излязла, Сам-О ... каква нездравословна храна ядеш - торта, сладолед, Макдоналдс? - Ще ти кажа, не яж тези глупави неща!
Слушам го силно и ясно от години. Още повече, след като се пенсионира и натъпка допълнително тегло, пробивайки марката триста. Малкото занимание, което използвам за упражняване на работа, беше сведено до лежане на дивана, докато гледах как Майк Франческа разбърква гърнето за янките по канала YES в продължение на безброй часове. Единственото упражнение, което получих, беше да отида до хладилника. Чувах критиките, обидите и притеснението в гласовете на родителите си, но се чувствах добре. Бих се засмял и бих отхвърлил всичко; Ще стигна до проблема по-късно, може би следващата седмица или може би ще бъде новогодишно решение! Не исках да ходя на друга диета. Ретроспективите на гладните болки и ограниченията за храна бяха лични напомняния, че диетите не са забавни.
Родителите ми предложиха да отида на диетолог; те станаха свидетели как четиристотин паунда наш братовчед е загубил сто и петдесет паунда, използвайки програмата на професионалиста.
Обратно към 7 юни 2011
Без да се консултирам с двамата си сина, закупих три билета от Stub Hub за играта от онази вечер, грабвайки ги, преди да си отидат. През шейсетте щяхме да се приближим до малката кабинка за билети пред стадиона в деня на играта и да държим банкнота от пет долара; билетният агент незабавно ще забележи, че има дял в мястото, където седяхме. Местата за играта тази вечер бяха разположени на трибуната на горния етаж: Раздел 424 Ред 7 Седалки 7, 8 и 9 малко вляво от центъра и изгодна цена само по 35 долара.
За мое учудване по-големият ми син Майкъл беше ядосан, защото първо не се бях консултирал с него. Майкъл имаше планове да присъства на заминаващо парти за приятел, който напускаше компанията му. Казах, Майк, хората ще идват и си отиват. Освен това празникът най-вероятно все още ще продължи след играта. Знаех, че всичко това е глупост, но беше най-доброто, което можех да измисля.
Другият ми син Робърт имаше по-прагматичен подход. Единственото притеснение на Боб беше, че той не се преоблече, тъй като щеше да идва директно от счетоводната си фирма в центъра. ‘The Bean Counter’ не обича да смесва бизнеса с удоволствието.
Ядосано им казах, че ако не искат да присъстват, ще намеря някой друг да заеме местата им и двамата с неохота се съгласиха да отидат. Добре, защото не исках да бъда човекът, който бие билети извън стадиона, тъй като никой от моите съвременници нямаше да си губи времето да ходи там, освен ако не седеше на страхотни места. Ейс наскоро ми каза, че е седял близо до землянката на Янки през 40-те. Седалките принадлежаха на Bonwit Teller, луксозен магазин за дрехи, където някога е работил.
Майк е разглезен; той понякога присъства на игри като гост на своите клиенти, където корпоративните сметки плащат всичко. Новият стадион "Янки" промени културата на феновете. Корпоративните типове дори не седят на полевите места, те се мотаят в ексклузивните клубни зони като Delta Suites, пият и ядат. Феновете на старото време като мен трябва да се потопят в собствените си джобове и да бъдат премерени на всяка крачка, докато седим в „Wings of the Stadium“.
Откакто децата се преместиха в града, щях да нося сандвичи в играта. Смятах, че яденето на герои е по-добро от хот-дога със седем долара на поп. Знаех, че младите мъже ще се появят morte di fame в ранните вечерни часове.
Отидох в A&S Pork Store веднага след като излязох от телефона с тях. Взех разнообразие от разфасовки и няколко италиански питки. След като се прибрах у дома, заредих героите с печено говеждо, шунка, пуйка и швейцарско сирене. На някои сложих здравословна доза Хелманска майонеза, на други медена горчица от нерези. От предишни години разбрах, че яденето на чудовище и фут е трудно на стадиона, затова ги нарязах на управляеми размери, около метър. Мислех, че тълпата ще бъде впечатлена и завистлива, докато дъвчат кучетата си.
Този следобед температурата скочи до 90-те. Тръгнах рано, за да избегна пиковите часове на моста Джордж Вашингтон и исках да паркирам под майор Дийгън, магистралата, която минава покрай стадион Янки. Стратегическото местоположение беше важно, тъй като планирах да заведа дома на детето след играта. Боби живее в малко сметище с две спални, заразено с хлебарки, точно над моста RFK в Астория Куинс. След това щях да се върна през моста, да платя още $ 6.50 и да вляза в Манхатън, където Майк пребивава. Градът никога не спи, не може да си позволи; тя трябва да стои будна и да претърсва гражданите си цяла нощ.
Пристигнах на паркинга около 16:30 ч. И пуснах 35 долара на портата. Който притежава партидата, го е разбрал, така че сумата е точна цифра в долари $ 32,39 плюс данък. Редовните задници пристигаха със своите скари, бира, футболни топки и приятелки. След няколко минути реших да направя своя ход, усещайки силата на топлината, когато излизах от колата.